Следенето в интернет е факт

Вчера Труд излезе със статия, че от понеделник, 10 май, законно ще ни следят по интернет и телефонни разпечатки. Не можах да скрия учудването си и този път как управляващите само изчакаха да отминат акциите срещу този закон и без много шум, преди празници, когато никой няма да помисли за протести, приеха промяната в Закона за електронните съобщения.


Според окончателния вариант интернет доставчиците и мобилните оператори ще дават данните на ДАНС, МВР, националната разузнавателна служба, но само след съдебно разрешение. Това звучи добре, но няма гаранции, че няма да има място за злоупотреби. Освен това в срок до 72 часа след разрешението интернет доставчиците и мобилните оператори трябва да предоставят данните. Те са длъжни да пазят сведенията за трафика за срок от 1 година.

Чрез новите "досиета", МВР ще има достъп до трите имена, ЕГН, адрес, с кого сме говорили по GSM-а си през последната една година.
Няма гаранции обаче как нашите разговори биха били тълкувани от МВР и не е това погазване на правата ни и пълна намеса в личния ни живот?


Защо съм против?

1. Няма гаранции как и при какви обстоятелства ще се спазва закона.

2. Няма регулатор, който да следи как МВР борави със събраната информация.

3. Няма яснота какво се случва със събирана информация от интернет и мобилни оператори след работа по нея.

4. Няма текст в закона, който да посочва, че потребителя ще бъде уведомен, че в определен период е събирана информация за него.